11 ago 2019, 0:19

Беззвездно 

  Poesía
667 1 0

Ела във мойта самота,
премини като комета,
със шлейфа на твоята коса
завържи очите ми, и двете...
после остави ме на брега
срещу вълните разпенени,
под тези черни небеса
със спомена ми бледен
за отлетяла светлина...
Безкрая ми е потребен,
цял в тъмнина,
душата си беззвездна
там да съхраня...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??