Петъчна жена 
В четвъртък той

мие чинии, 
разтребва долапи, 
пазарува за двама, 
полира чаши за вино... 
Тя утре ще дойде, 
ще се усмихва, 
ще приготви вечеря, 
ще търси в очите му, 
в небрежните му
жестове, 
стръкче крехка 
надежда за пръстен. 
Ще полепне смехът и, 
извисеният и вик
по тавана,
струйки белези
ще потекат по стените...
След тази петъчна жена - 
затишие. 
И самота разпределена
равно.