Петъчна жена
В четвъртък той
мие чинии,
разтребва долапи,
пазарува за двама,
полира чаши за вино...
Тя утре ще дойде,
ще се усмихва,
ще приготви вечеря,
ще търси в очите му,
в небрежните му
жестове,
стръкче крехка
надежда за пръстен.
Ще полепне смехът и,
извисеният и вик
по тавана,
струйки белези
ще потекат по стените...
След тази петъчна жена -
затишие.
И самота разпределена
равно.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
