Jun 8, 2018, 10:59 AM  

Петъчна жена

  Poetry » Love
588 0 1

Петъчна жена 
В четвъртък той

мие чинии, 
разтребва долапи, 
пазарува за двама, 
полира чаши за вино... 
Тя утре ще дойде, 
ще се усмихва, 
ще приготви вечеря, 
ще търси в очите му, 
в небрежните му
жестове, 
стръкче крехка 
надежда за пръстен. 
Ще полепне смехът и, 
извисеният и вик
по тавана,
струйки белези
ще потекат по стените...
След тази петъчна жена - 
затишие. 
И самота разпределена
равно.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...