24 may 2014, 19:58

* * *

557 0 2

Кръстопът

 


Аз искам да съм с тебе, знай...

Искам да ти вярвам.

Искам да сме заедно докрай

и някъде с теб да избягам...


Аз имах някога надежда за това...

Тя дълго е мене беше жива...

но ти уби и нея и моята душа...

Сега не знам какво да правя...


Стоя сама на кръстопътя

и се питам накъде ли да поема?...

Кой да бъде пътя?...

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за хубавите думи.
  • Много ми харесва как си го написала и структорирала!!Начината ти на изразяване и всичко е перфектно според мен, но най важното е усещането, което носи!!Веднага си представих една душа на кръстопът (или кръстовище ) която се чуди накъде да поеме, защото е наранена!Тъжно, но някак дори така е красиво!Пожелавам ти да избереш верния път и повече да не си наранена!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...