Кръстопът
Аз искам да съм с тебе, знай...
Искам да ти вярвам.
Искам да сме заедно докрай
и някъде с теб да избягам...
Аз имах някога надежда за това...
Тя дълго е мене беше жива...
но ти уби и нея и моята душа...
Сега не знам какво да правя...
Стоя сама на кръстопътя
и се питам накъде ли да поема?...
Кой да бъде пътя?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николета Иванова Всички права запазени
) която се чуди накъде да поеме, защото е наранена!Тъжно, но някак дори така е красиво!Пожелавам ти да избереш верния път и повече да не си наранена!!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
