May 24, 2014, 7:58 PM

* * *

  Poetry » Love
561 0 2

Кръстопът

 


Аз искам да съм с тебе, знай...

Искам да ти вярвам.

Искам да сме заедно докрай

и някъде с теб да избягам...


Аз имах някога надежда за това...

Тя дълго е мене беше жива...

но ти уби и нея и моята душа...

Сега не знам какво да правя...


Стоя сама на кръстопътя

и се питам накъде ли да поема?...

Кой да бъде пътя?...

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за хубавите думи.
  • Много ми харесва как си го написала и структорирала!!Начината ти на изразяване и всичко е перфектно според мен, но най важното е усещането, което носи!!Веднага си представих една душа на кръстопът (или кръстовище ) която се чуди накъде да поеме, защото е наранена!Тъжно, но някак дори така е красиво!Пожелавам ти да избереш верния път и повече да не си наранена!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....