25 may 2007, 14:51

***** ********

  Poesía
1.7K 0 5
"В душата ми  гори прекрасно чувство
и сякаш съм родена за това.
Казват, че било изкуство -
тъй наречена е любовта"

Казах си, че при теб не ще дойда.
Страх ме бе от любовта,
а знаех - дойда ли,
ще трябва да се влюбя.
Страхувах се да те целуна,
за да не се изгоря,
а сега, сега
като съчка в буен огън аз горя...
Не те поглеждах в очите,
страх ме бе да не потъна,
а сега като удавник викам аз за помощ...
Страх ме бе от любовта,
страх, че пак ще съм сама...
така и стана...
Любовта ми даде всичко,
но и всичко ми отне.
Отне ми смелостта да обичам,
отне ми силата да гледам залеза сама,
уби мечтите ми и разкъса душата.
Унищожи ме напълно,
но от мен остана горещата жарава,
капката надежда, че някога отново ще обичам...
че огънят отново в сърцето ще пламти,
а само хубав спомен ще останеш ти...
Знам - Аз не съм за теб, нито ти - за мен,
но затова те толкова обичам
и за теб аз мисля всеки ден,
да, така е... нямам право да отричам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...