Ти все още не си.
Иначе нямаше да са стиховете.
И нямаше да боли
от несподеленост. Притихнало,
нямаше да вали.
Нито пък щях да плача.
Нямаше тъй сами
да сме - хикс и игрек в задачата.
Ала: Как можа!" - каза ти
и измисли вината ми.
"Би могъл! Помисли!" -
с тебе случвам мечтата си.
Ето, че пак боли.
Значи,
би могъл да си ти!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
