Ти все още не си.
Иначе нямаше да са стиховете.
И нямаше да боли
от несподеленост. Притихнало,
нямаше да вали.
Нито пък щях да плача.
Нямаше тъй сами
да сме - хикс и игрек в задачата.
Ала: Как можа!" - каза ти
и измисли вината ми.
"Би могъл! Помисли!" -
с тебе случвам мечтата си.
Ето, че пак боли.
Значи,
би могъл да си ти!
© Павлина Гатева Всички права запазени