Ти все още не си.
Иначе нямаше да са стиховете.
И нямаше да боли
от несподеленост. Притихнало,
нямаше да вали.
Нито пък щях да плача.
Нямаше тъй сами
да сме - хикс и игрек в задачата.
Ала: Как можа!" - каза ти
и измисли вината ми.
"Би могъл! Помисли!" -
с тебе случвам мечтата си.
Ето, че пак боли.
Значи,
би могъл да си ти!
© Павлина Гатева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
