Ти все още не си.
Иначе нямаше да са стиховете.
И нямаше да боли
от несподеленост. Притихнало,
нямаше да вали.
Нито пък щях да плача.
Нямаше тъй сами
да сме - хикс и игрек в задачата.
Ала: Как можа!" - каза ти
и измисли вината ми.
"Би могъл! Помисли!" -
с тебе случвам мечтата си.
Ето, че пак боли.
Значи,
би могъл да си ти!
© Павлина Гатева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
