theironlady (Златина Георгиева)
216 228
30 jun 2012, 21:47

Библейската тъга на моя татко 

  Poesía » Filosófica
539 0 5

Библейската тъга на моя татко,

с която рови във пръстта и смисля дните си,

расте нагоре дива като кестен

и сянката ù потъмнява във очите му.

На мама побелелите надежди

и тихите молитви преди сън

поемат всяка вечер своя път незрим

с талиги носталгични към небесния....

 

Единствено щастливи, двете черни котки

рисуват важно своя периметър

нагоре и надолу като с ръце на стар магесник:

две хранения, малко лов и ирисова диагностика

на скучния човекоден и вяли равносметки -

какво не сме направили и колко ни остават още.

 

Смълчано и с тревожна тайност битието

изражда се без вопъл върху празното селце –

сред маточни води от прах, мухи и жега

поникват  слънчогледи и диви корени без плодове .  

И сякаш някой бог безок със дива ярост

разтурил е огнищата на другите, стените е събарял,

гераните обръснал до зелено, покръстил жабите,

а смоците калесал за стопани.

Стоварил времето във черно-бяло –

да преобръща делниците и да ги подрязва

като инжира, който татко с лозарски ножици разполовява.

От хората останали гротески – жълти досиета,

които махат от стените жалостно

и не напомнят никому за себе си.

 

 Два щърка важни, забодени на стълба,

прострелваха в небето на езика си

хвалебствия за бъднини, деца и пътища.

Повярвах им – нали човеку надеждата е свита до сърцето

и мъката не бива да е сянка спътница.

 

Стоварих спомена потискащ

върху протритото седало

на последния стар автобус

и в немара обърнах му гръб,

а живота нахоках -  да си гледа хората,

след съня им да прати нов ден. И пот, и сълзи.

 

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??