7/         

БИХ ИСКАЛ ДА Е РАДОСТТА

Не знам защо тъгата ме преследва,

а бих желал туй да е радостта

и колкото по с възрастта напредвам,

по мил ми става вече  и света.

Човек си мисли така за последно.

И  от живота си е  наранен.

Не се е справил с навиците вредни,

живял е простодушно като мен!

Понякога аз губя перспектива,

стеснявам времето си в тесен кръг,

когато хоризонта ми се свива,

и аз не виждам правия си път!

Тогава с всеки ден съм по-самотен...

На никого не искам да тежа

и вече не се чувствам „ротен”,

съдбата си в ръцете не държа!

  02.10.2014г.Драгойново