Бих те попитала
Бих те попитала
На П.Ф.
Изглеждаше по лятному щастлива,
когато лятото не беше още тука,
но ти дори в снежинките го виждаше
и гълъбите почваха да гукат...
Превръщаше във птици даже бурите
и стъпалата сочещи към ада.
А песенните звуци дразнят другите,
които вярват, че сред зима няма лято...
А лятото дори не беше стъпвало
на прага на градината, при птиците.
Какъв ли вятър струните е скъсал,
та тишината влязла е в зениците...
Заключила е мисълта за лятото,
а портата оставила да зее.
Оставила е клетките опразнени.
Без птиците сезоните пустееят...
Бих те попитала. Защо? И още колко
ще криеш, че за лятото ти пука?
Бих те попитала, но моите въпроси
на птиците езика не научиха...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
