Бих те попитала
Бих те попитала
На П.Ф.
Изглеждаше по лятному щастлива,
когато лятото не беше още тука,
но ти дори в снежинките го виждаше
и гълъбите почваха да гукат...
Превръщаше във птици даже бурите
и стъпалата сочещи към ада.
А песенните звуци дразнят другите,
които вярват, че сред зима няма лято...
А лятото дори не беше стъпвало
на прага на градината, при птиците.
Какъв ли вятър струните е скъсал,
та тишината влязла е в зениците...
Заключила е мисълта за лятото,
а портата оставила да зее.
Оставила е клетките опразнени.
Без птиците сезоните пустееят...
Бих те попитала. Защо? И още колко
ще криеш, че за лятото ти пука?
Бих те попитала, но моите въпроси
на птиците езика не научиха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
