19 sept 2006, 0:07

Бил си Вътре в моето сърце...

  Poesía
918 0 7
Толкова дълго се чудих от мен къде се скри,
как така по пътя аз те пропилях.
Липсваха ми твоите искренни очи,
и името ти тихичко на глас шептях...

Толкова дълго се опитвах да те намеря,
че чак забравих къде съм аз сега.
Не можах да стигна предела,
който показва къде е границата между обичта...

Толкова време ми отне да се оплаквам,че теб те няма...
А не разбрах колко близко бил си ти.
Вятъра в косите ми,кръвта в старата ми рана...
Толкова си наблизо...бил си пламъка в моите очи...


(Толкова време ми отне да те намеря...
Бил си прекалено близо, че всяка болка си простих...
Никога за миг дори не си ме оставял ти...
Ти си чувството, което вложих днес във този стих...
Бил си  толкова далеч...
Вътре в моето сърце...
)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...