19 sept 2006, 0:07

Бил си Вътре в моето сърце...

  Poesía
916 0 7
Толкова дълго се чудих от мен къде се скри,
как така по пътя аз те пропилях.
Липсваха ми твоите искренни очи,
и името ти тихичко на глас шептях...

Толкова дълго се опитвах да те намеря,
че чак забравих къде съм аз сега.
Не можах да стигна предела,
който показва къде е границата между обичта...

Толкова време ми отне да се оплаквам,че теб те няма...
А не разбрах колко близко бил си ти.
Вятъра в косите ми,кръвта в старата ми рана...
Толкова си наблизо...бил си пламъка в моите очи...


(Толкова време ми отне да те намеря...
Бил си прекалено близо, че всяка болка си простих...
Никога за миг дори не си ме оставял ти...
Ти си чувството, което вложих днес във този стих...
Бил си  толкова далеч...
Вътре в моето сърце...
)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...