Бил си Вътре в моето сърце...
Толкова дълго се чудих от мен къде се скри,
как така по пътя аз те пропилях.
Липсваха ми твоите искренни очи,
и името ти тихичко на глас шептях...
Толкова дълго се опитвах да те намеря,
че чак забравих къде съм аз сега.
Не можах да стигна предела,
който показва къде е границата между обичта...
Толкова време ми отне да се оплаквам,че теб те няма...
А не разбрах колко близко бил си ти.
Вятъра в косите ми,кръвта в старата ми рана...
Толкова си наблизо...бил си пламъка в моите очи...
(Толкова време ми отне да те намеря...
Бил си прекалено близо, че всяка болка си простих...
Никога за миг дори не си ме оставял ти...
Ти си чувството, което вложих днес във този стих...
Бил си толкова далеч...
Вътре в моето сърце... )
как така по пътя аз те пропилях.
Липсваха ми твоите искренни очи,
и името ти тихичко на глас шептях...
Толкова дълго се опитвах да те намеря,
че чак забравих къде съм аз сега.
Не можах да стигна предела,
който показва къде е границата между обичта...
Толкова време ми отне да се оплаквам,че теб те няма...
А не разбрах колко близко бил си ти.
Вятъра в косите ми,кръвта в старата ми рана...
Толкова си наблизо...бил си пламъка в моите очи...
(Толкова време ми отне да те намеря...
Бил си прекалено близо, че всяка болка си простих...
Никога за миг дори не си ме оставял ти...
Ти си чувството, което вложих днес във този стих...
Бил си толкова далеч...
Вътре в моето сърце... )
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
