Ти може нищо да не знаеш,
или си в неведение разсеяно,
но мойте пръсти ще разкажат
за нежно-влюбена самонадеяност.
Ти може нищо да не знаеш,
но сънища с наяве сливаш. 
Във стихове по-лесно те мечтая. 
Пропила си се в мен като мастило. 
И някак почваш да ме разрушаваш, 
а всъщност правиш да съм силен. 
Болиш ме мъчно, да забравя 
за болката. Докато си отѝде... 
А после ме обгръщаш с думи, 
смълчани, шепотно в ръцете ти. 
Не мога вече да се губя. 
Душата ти е бѝле за сърцето ми... 

Стихопат. 
Danny Diester