Бѝле
Ти може нищо да не знаеш,
или си в неведение разсеяно,
но мойте пръсти ще разкажат
за нежно-влюбена самонадеяност.
Ти може нищо да не знаеш,
но сънища с наяве сливаш.
Във стихове по-лесно те мечтая.
Пропила си се в мен като мастило.
И някак почваш да ме разрушаваш,
а всъщност правиш да съм силен.
Болиш ме мъчно, да забравя
за болката. Докато си отѝде...
А после ме обгръщаш с думи,
смълчани, шепотно в ръцете ти.
Не мога вече да се губя.
Душата ти е бѝле за сърцето ми...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
