3 abr 2019, 14:36

Билет, до Невърленд 

  Poesía
313 9 8

Поисках от палача си въже,
почти до лудост стига смелостта ми.
Създадени от кал, жени, мъже,
патетика. И куп фалшиви драми.

 

Красива беше. После я разбих.
Тя, маската, все карнавал сънува.
Тактична бях, дори се извиних.
Иронията пукнат грош не струва.

 

Е, аз пък ще си купя с този грош,
един билет, до Невърленд. Простете!
Капанът ми за сънища е лош.
Жената спи. Но будно е детето.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Санчо, Санчо, спътнико в бедите,
    куц днес е Росинант, а ти пиян.
    Гръмко пей, да чуят и звездите.
    Как тежко плащам скръбната си дан...
  • За грошовете няма да ти пиша тук!
    На Питър Пан ще купя сладолед!
    "Жената спи. Но будно е детето." -
    така си е, но чакам Дон Кихот...
    Тогава песен ще изпее и козлето...
  • Така е, Ена, така е!
  • Детето винаги живее в нас и до края си оставаме деца. Жалко, че през цилия си живот не го забелязваме и търсим щастието не там, където е...
    Хубав стих!
  • Благодаря ви, приятели! Дано само този стих не се окаже пророчески.
  • Какво изобилие от теми! Уникална си, Наде! Аплодирам те, миличка!
  • Билет до Невърленд - идеята не е лоша. Ще взема да си купя и аз един Страхотна си, Наде, както винаги!
  • Уникална си, Наде!!! Насладих се!
Propuestas
: ??:??