Летях преди, но някой ми отне
размахът на мечтите подивели.
Сега стърча на двете си нозе
или лежа във своите постели...
Не само с мен това е битие.
Процентно, статистически сме много.
Разчитаме на двете си ръце
и трием ги за да добием огън.
Но с триене - мазоли и сълзи...
Времето като вода изтича.
Ръждясал ключ, зазидани врати
и все по-малко истинско обичане.
Светът като картина с акварел
изложена на дъжд без перспектива.
Мъже с червило, сенки, ток и гел....
Жени с наздравици с уиски и текила...
Не ще оспорвам, но не ще търпя
да ме зомбират и да ме променят.
Обичах и обичам да летя
и ще мечтая докато живея!!!
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados