Било е и ще бъде огън

Летях преди, но някой ми отне
размахът на мечтите подивели.
Сега стърча на двете си нозе
или лежа във своите постели... 

Не само с мен това е битие.
Процентно, статистически сме много.
Разчитаме на двете си ръце
и трием ги за да добием огън. 

Но с триене - мазоли и сълзи...
Времето като вода изтича.
Ръждясал ключ, зазидани врати
и все по-малко истинско обичане. 

Светът като картина с акварел
изложена на дъжд без перспектива.
Мъже с червило, сенки, ток и гел....
Жени с наздравици с уиски и текила... 

Не ще оспорвам, но не ще търпя
да ме зомбират и да ме променят.
Обичах и обичам да летя
и ще мечтая докато живея!!!