2 ago 2006, 12:14

Бира с цаца

  Poesía
1.4K 0 8
Откога ти разправям- свиват се в листчета:
неудобни понятия, ароматни треви.
Бавно изписани
със знаците липсващи
константите слисани,
отречени с писъци;
деликатно обрязани
златни среди.
Окосени сечения.
Край
безначални крайъгълни
твърди скали-
там да гори, там да шуми.
На търг да наддаваш за себе си.
Дай- получи.
Само фасът остана
и невъзкръсваща пепел
на листа с цени.
За бира наливна и малки пържени рибки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марвин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря бъди сигурен, че все ще се намери нещо из моите писания, което да те от/тегчи...
  • ако имаше бутон "любими" бих го праснал с мишока от кеф : ))))))))))

    п.п. просто продължавам да чета напосоки...
  • Благинка си е верно биричката с рибки
  • благодаря на всички


    П.С.
    Обикновено на хората им се иска никога да не са и чували за мен...
  • Хах...иска ми се да те познавам. Поздравления, Марвин.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...