29 oct 2023, 17:25

Битието на човека червей 

  Poesía » Filosófica, Civil
265 2 6

 

 

Живея във таванско помещение

два пъти по-ниско от мен.

Минава в него цялото ми ежедневие

във лазене на пода по корем.

 

Дори и капандура в него нямам -

Леглото ми е купчина картони,

но аз с наслада върху тях си лягам,

тъй както циркаджия, на пирони.

 

Но интересното е друго,да ви кажа -

Навикнал съм от толкова пълзене

дори навън, когато се покажа,

да съм си винаги на лакти и колене.

 

И тук ми е обидно едно нещо -

Мнозина, че сред тях съм и не виждат,

и колкото и да звучи зловещо

по мене стъпват, спъват се... обиждат...

 

Какво им пречи, че по пода си пълзя?

Защо не гледат и къде вървят?

А чувам - имало такива и с крила,

но аз не вярвам, да летиш е ад!...

 

Какво по-сигурно е от това да лазиш?

Не съм единствен - пълно е с такива!

Какво? Във думите ми ти не вярваш?...

Я бързо погледни към пода в сиво...

 

Навсякъде сме и пълзим, пълзим, пълзим -

Дори не вярваме, че има и небе!

Звезди, Луна, вселени - празен дим!

Летящи хора? Имало ги? Невъзможно е!

 

10.02.2021.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Правилно го казваш.
    Благодаря, Ничка.
  • Червеите са може би, хората свикнали в ежедневието си,самовглъбени в истината и правотата си!
    Без да допускат и друго мнение, насока, размисъл!
    Това са духовните егоисти, изолирани в черупката си и са винаги прави и ясни, само в своята преценка-без право на друга мембранна пропускливост извън тяхното възприемане!
    Това са хора, които лесно режат крилана на някого, защото изпитват такава нужда и вегетиране върху енергията на друг човек!
    Това са и бездушни хора-свикнали са с този ядрен взрив на битието си и за тях промяна няма!
    Барикадирали са се в една монохромна емоционална дупка-и са свикнали с този меланж, с тази украса на мисълта си!
  • Много точно си го казала, Жени, право в десетката!
    Благодаря 💐
  • Светът извън калта си е мистика за онзи не познал небе...
    Поздрави, Георги.
  • Мерси, Марко.
  • Както беше казал един:

    Никой нас не ще събори,
    `щот` сме ниско - във калта.
    Който лази - не поли́та.
    За какво са ни крила?

    Поздрави, Георги !
Propuestas
: ??:??