Битието на човека червей
Живея във таванско помещение
два пъти по-ниско от мен.
Минава в него цялото ми ежедневие
във лазене на пода по корем.
Дори и капандура в него нямам -
Леглото ми е купчина картони,
но аз с наслада върху тях си лягам,
тъй както циркаджия, на пирони.
Но интересното е друго,да ви кажа -
Навикнал съм от толкова пълзене
дори навън, когато се покажа,
да съм си винаги на лакти и колене.
И тук ми е обидно едно нещо -
Мнозина, че сред тях съм и не виждат,
и колкото и да звучи зловещо
по мене стъпват, спъват се... обиждат...
Какво им пречи, че по пода си пълзя?
Защо не гледат и къде вървят?
А чувам - имало такива и с крила,
но аз не вярвам, да летиш е ад!...
Какво по-сигурно е от това да лазиш?
Не съм единствен - пълно е с такива!
Какво? Във думите ми ти не вярваш?...
Я бързо погледни към пода в сиво...
Навсякъде сме и пълзим, пълзим, пълзим -
Дори не вярваме, че има и небе!
Звезди, Луна, вселени - празен дим!
Летящи хора? Имало ги? Невъзможно е!
10.02.2021.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
