Пътят е стръмен, пътят е труден,
такава е и борбата!
За това се хвърляме ний в нея,
без страх в сърцата!
И се борим ние безпирно, до последния светъл спомен,
до последната капка кръв.
А паднеш ли, за тебе няма помен,
проклет е този, който се откаже пръв!
Но битката остава тежка, подгъва твоите крака,
в последния момент дихание,
спасен можеш ти да бъдеш,
но само от врага.
И когато да пада той започне,
да предава своя дух.
Ти си този, който него пази,
неговите зрение и слух.
Така е то в борба трудна,
такава е битката.
Но когато я има, тя е толкова шумна,
с името си, любовта!
© Божидар Лазаров Todos los derechos reservados