14 ago 2015, 16:38

Битка

571 0 2

Кой кого заблуждава?

Сърцето – ума? Или пък обратно?

Когато се взема, дали се дава

нещо, задържано за кратко?

 

Нещо така ценно и обично,

така желано по̀ за дълго.

А сърцето държи се неприлично,

заявявайки, че е само за него.

 

Сякаш държи се така нарочно.

Все да е в битка със ума.

Да стреля във целта си точно.

И да отстъпва, чакайки щурма.

 

А умът, горкият, се превива.

Търси ъгъл, за да се възстанови.

Защото знае, че всичко си отива,

ако не може да го оцени.

 

И опитва се, наистина опитва

да предупреди това наивното – сърцето,

а то безцеремонно го отритва

и наслаждава се, че вече е заето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, напълно съм съгласна с това обяснение.
    За това и любимите ти строфи показват победата на сърцето.
    Отново ти благодаря, Лили!
  • Обратното! Сърцето никога не греши, макар и да боли..., ума е този който ни кара да грешим, въпреки че от мъката опитва да предпазва...Каква ирония, нали?
    Последните две строфи са...ми любими!
    "
    А умът, горкият, се превива.
    Търси ъгъл, за да се възстанови.
    Защото знае, че всичко си отива,
    ако не може да го оцени.

    И опитва се, наистина опитва
    да предупреди това наивното – сърцето,
    а то безцеремонно го отритва
    и наслаждава се, че вече е заето."

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...