14.08.2015 г., 16:38

Битка

567 0 2

Кой кого заблуждава?

Сърцето – ума? Или пък обратно?

Когато се взема, дали се дава

нещо, задържано за кратко?

 

Нещо така ценно и обично,

така желано по̀ за дълго.

А сърцето държи се неприлично,

заявявайки, че е само за него.

 

Сякаш държи се така нарочно.

Все да е в битка със ума.

Да стреля във целта си точно.

И да отстъпва, чакайки щурма.

 

А умът, горкият, се превива.

Търси ъгъл, за да се възстанови.

Защото знае, че всичко си отива,

ако не може да го оцени.

 

И опитва се, наистина опитва

да предупреди това наивното – сърцето,

а то безцеремонно го отритва

и наслаждава се, че вече е заето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биби Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, напълно съм съгласна с това обяснение.
    За това и любимите ти строфи показват победата на сърцето.
    Отново ти благодаря, Лили!
  • Обратното! Сърцето никога не греши, макар и да боли..., ума е този който ни кара да грешим, въпреки че от мъката опитва да предпазва...Каква ирония, нали?
    Последните две строфи са...ми любими!
    "
    А умът, горкият, се превива.
    Търси ъгъл, за да се възстанови.
    Защото знае, че всичко си отива,
    ако не може да го оцени.

    И опитва се, наистина опитва
    да предупреди това наивното – сърцето,
    а то безцеремонно го отритва
    и наслаждава се, че вече е заето."

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...