Aug 14, 2015, 4:38 PM

Битка

  Poetry » Love
570 0 2

Кой кого заблуждава?

Сърцето – ума? Или пък обратно?

Когато се взема, дали се дава

нещо, задържано за кратко?

 

Нещо така ценно и обично,

така желано по̀ за дълго.

А сърцето държи се неприлично,

заявявайки, че е само за него.

 

Сякаш държи се така нарочно.

Все да е в битка със ума.

Да стреля във целта си точно.

И да отстъпва, чакайки щурма.

 

А умът, горкият, се превива.

Търси ъгъл, за да се възстанови.

Защото знае, че всичко си отива,

ако не може да го оцени.

 

И опитва се, наистина опитва

да предупреди това наивното – сърцето,

а то безцеремонно го отритва

и наслаждава се, че вече е заето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биби All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, напълно съм съгласна с това обяснение.
    За това и любимите ти строфи показват победата на сърцето.
    Отново ти благодаря, Лили!
  • Обратното! Сърцето никога не греши, макар и да боли..., ума е този който ни кара да грешим, въпреки че от мъката опитва да предпазва...Каква ирония, нали?
    Последните две строфи са...ми любими!
    "
    А умът, горкият, се превива.
    Търси ъгъл, за да се възстанови.
    Защото знае, че всичко си отива,
    ако не може да го оцени.

    И опитва се, наистина опитва
    да предупреди това наивното – сърцето,
    а то безцеремонно го отритва
    и наслаждава се, че вече е заето."

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...