25 abr 2007, 23:45

Битка

  Poesía
1.4K 0 3
Аз твойта кръв по тая земя разпилях,
на гроба ти заклех се твойте грешки никога да не повторя.
Убивах и избивах, докато прескъпата цена не беше заплатена,
Докрай раздадох се и никога на камък не ударих.
И моят меч от твойта плът да вкуси, направих всичко за това. Наградата велика аз получих, че ти умря от моята ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла и от мене
    много хубав стих, много силен и въздействащ
    успех по-нататък , 6 от мене
  • Добре дошла и от мен.Това ми харесва,темата,изразните средства,финала най-вече.Пожелавам ти успех от сърце.
  • Страшничко...."Наградата велика аз получих, че ти умря от моята ръка"
    Добре дошла в сайта!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...