25 апр. 2007 г., 23:45

Битка

1.4K 0 3
Аз твойта кръв по тая земя разпилях,
на гроба ти заклех се твойте грешки никога да не повторя.
Убивах и избивах, докато прескъпата цена не беше заплатена,
Докрай раздадох се и никога на камък не ударих.
И моят меч от твойта плът да вкуси, направих всичко за това. Наградата велика аз получих, че ти умря от моята ръка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошла и от мене
    много хубав стих, много силен и въздействащ
    успех по-нататък , 6 от мене
  • Добре дошла и от мен.Това ми харесва,темата,изразните средства,финала най-вече.Пожелавам ти успех от сърце.
  • Страшничко...."Наградата велика аз получих, че ти умря от моята ръка"
    Добре дошла в сайта!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....