1 sept 2017, 8:19

Бивши чувства 

  Poesía » Otra
464 3 6

Не посягай към мен! Аз съм ничия вече.

От сълзѝ са изваяни моите устни.

Всяка нежност от мене избяга далече,

а сърцето ми няма тъгата да пусне.

 

Знам, напомнят очите ми минали страсти,

но смали се светът ми. В мен няма огнище.

Във опразнени църкви не дават причастие

и не можеш си взе от олтара им нищо.

 

Запази само сънища в минало време,

че сегашната нежност безшумно изтече.

Да, остана на спомена светлото семе,

ала то не кълни, щом съм ничия вече.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??