1.09.2017 г., 8:19 ч.

Бивши чувства 

  Поезия » Друга
465 3 6

Не посягай към мен! Аз съм ничия вече.

От сълзѝ са изваяни моите устни.

Всяка нежност от мене избяга далече,

а сърцето ми няма тъгата да пусне.

 

Знам, напомнят очите ми минали страсти,

но смали се светът ми. В мен няма огнище.

Във опразнени църкви не дават причастие

и не можеш си взе от олтара им нищо.

 

Запази само сънища в минало време,

че сегашната нежност безшумно изтече.

Да, остана на спомена светлото семе,

ала то не кълни, щом съм ничия вече.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??