Бивши чувства
Не посягай към мен! Аз съм ничия вече.
От сълзѝ са изваяни моите устни.
Всяка нежност от мене избяга далече,
а сърцето ми няма тъгата да пусне.
Знам, напомнят очите ми минали страсти,
но смали се светът ми. В мен няма огнище.
Във опразнени църкви не дават причастие
и не можеш си взе от олтара им нищо.
Запази само сънища в минало време,
че сегашната нежност безшумно изтече.
Да, остана на спомена светлото семе,
ала то не кълни, щом съм ничия вече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
