Бивши чувства
Не посягай към мен! Аз съм ничия вече.
От сълзѝ са изваяни моите устни.
Всяка нежност от мене избяга далече,
а сърцето ми няма тъгата да пусне.
Знам, напомнят очите ми минали страсти,
но смали се светът ми. В мен няма огнище.
Във опразнени църкви не дават причастие
и не можеш си взе от олтара им нищо.
Запази само сънища в минало време,
че сегашната нежност безшумно изтече.
Да, остана на спомена светлото семе,
ала то не кълни, щом съм ничия вече.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
