23 ago 2008, 1:47

Бият глухо восъчните му камбани 

  Poesía » Otra
794 0 28
Театрално "катедрално" ми звучи гласът ти,
извисен под купола със името "Живот".
Бият глухо восъчните му камбани
и редят за теб урок подир урок.
За нажалЕните ти си като "светиня",
подобно купичка на вход с пари.
Очите празни... Като ехо във пустиня
не ще открият нови светове.
И своите дори не победили,
със кървави нозе ще прекосят
море от плаващи и плачещи утроби,
разкъсвани от празен, личен свят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??