23 авг. 2008 г., 01:47
Театрално "катедрално" ми звучи гласът ти,
извисен под купола със името "Живот".
Бият глухо восъчните му камбани
и редят за теб урок подир урок.
За нажалЕните ти си като "светиня",
подобно купичка на вход с пари.
Очите празни... Като ехо във пустиня
не ще открият нови светове.
И своите дори не победили,
със кървави нозе ще прекосят
море от плаващи и плачещи утроби,
разкъсвани от празен, личен свят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация