Бият глухо восъчните му камбани
Театрално "катедрално" ми звучи гласът ти,
извисен под купола със името "Живот".
Бият глухо восъчните му камбани
и редят за теб урок подир урок.
За нажалЕните ти си като "светиня",
подобно купичка на вход с пари.
Очите празни... Като ехо във пустиня
не ще открият нови светове.
И своите дори не победили,
със кървави нозе ще прекосят
море от плаващи и плачещи утроби,
разкъсвани от празен, личен свят.
А ти, подобно тях, дали ще бъдеш гузен?
Мълчиш! И някак какавидно свит,
не жалиш НЕпрекършените тръни,
за да опазиш своя мижав свят.
И... гномно малък си на другите в очите,
чиято "плесен" уж по теб "цъфти".
Но пак ще жАри Лято с вятъра унесен,
понесло бури на Добро към дълбини.
Сумрачно, влажно ще и бъде на душата,
ако с неискреност разхожда се в града.
И пак напук играе се играта
и ред по ред с Добро гради Съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
