(Случка в прерията на живота)

Едно бизонче ранено
лежеше върху тревата
Остра стрела стърчеше
отстрани между ребрата
Над него в небето
бяла птица кръжи
Бизончето я следи
с горящи очи.

От горе внезапно се спусна
птицата щом го видя
Нежно до него приклекна
леко разтвори крила.
Сянка да му направи
малко така постоя
после отново тя литна
А бизончето изрева.
Помисли, че сам самичко
Ще трябва да срещне смъртта.

Но ето
след миг от небето
по бърза и от стрела
бялата птица се спусна
донесе му с човка вода!

А бизончето гледаше с благодарност

и се питаше само: Защо?

Нима за някого на света

още интересно е то?

Не разбра за нея дали е било думи, игра 

само защото в този миг е летяла сама.

Или у нея се появило

към него нещо свидно и мило.

Почувства, че е с добро сърце,

щом кацна помощ да му даде.

Бе мила, нежна, игрива

и със сърце жалостиво.

После чу тези нейни слова:

- Чакай ме, аз отново ще долетя.

Нали разбрах, че се превърнах в мечта!

Ти трябва да вярваш, че ще се върна

и тогава ще можеш да ме прегърнеш

Ще се сбъдне твойта надежда,

а дотогава, за да ме виждаш

ти към слънцето

и звездите поглеждай!

Запомни бизончето нейните думи,

то нали не бе като нея разумно.

Дълго очакваше свенливо да долети 

чаровно и нежна, като в неговите мечти.

То да може тогава

за благодарност нея да приласкае,

както тя самата ще пожелае.

Минаваха дните в очакване.

Кръвта му по тревата се стичаше,

но не мислеше за това.

Накрая сърцето ранено не пожела

да се примири със свойта съдба.

Съжаление то не прие –

горди животни са те!

На другия всичко отдават

без да мислят, какво получават.

През една есенна нощ,

все още очаквайки своята птица,

бизончето склони победената от живота глава.

А на сутринта,

надничайки любопитно в отворените очи,

огряни от утренните лъчи,

първата мравка се появи...

След време, незнайно кога,

една птица там закръжи.

По белите си пера

тя имаше странни тъмни петна.

Огледа наоколо, но сред тревата

позната й бе само стрелата,

забита някога от някого в сърце

на влюбено в живота голямо дете.

Остана още малко над местността.

След това птицата отлетя

следвайки избраната от нея съдба.