Nov 11, 2006, 10:56 AM

Бизонче и Птица

  Poetry
1.1K 0 4

 

(Случка в прерията на живота)

 

Едно бизонче ранено
лежеше върху тревата
Остра стрела стърчеше
отстрани между ребрата
Над него в небето
бяла птица кръжи
Бизончето я следи
с горящи очи.

От горе внезапно се спусна
птицата щом го видя
Нежно до него приклекна
леко разтвори крила.
Сянка да му направи
малко така постоя
после отново тя литна
А бизончето изрева.
Помисли, че сам самичко
Ще трябва да срещне смъртта.

Но ето
след миг от небето
по бърза и от стрела
бялата птица се спусна
донесе му с човка вода!

 

А бизончето гледаше с благодарност

и се питаше само: Защо?

Нима за някого на света

още интересно е то?

Не разбра за нея дали е било думи, игра 

само защото в този миг е летяла сама.

Или у нея се появило

към него нещо свидно и мило.

Почувства, че е с добро сърце,

щом кацна помощ да му даде.

Бе мила, нежна, игрива

и със сърце жалостиво.

 

После чу тези нейни слова:

- Чакай ме, аз отново ще долетя.

Нали разбрах, че се превърнах в мечта!

Ти трябва да вярваш, че ще се върна

и тогава ще можеш да ме прегърнеш

Ще се сбъдне твойта надежда,

а дотогава, за да ме виждаш

ти към слънцето

и звездите поглеждай!

 

Запомни бизончето нейните думи,

то нали не бе като нея разумно.

Дълго очакваше свенливо да долети 

чаровно и нежна, като в неговите мечти.

То да може тогава

за благодарност нея да приласкае,

както тя самата ще пожелае.

 

Минаваха дните в очакване.

Кръвта му по тревата се стичаше,

но не мислеше за това.

Накрая сърцето ранено не пожела

да се примири със свойта съдба.

Съжаление то не прие –

горди животни са те!

На другия всичко отдават

без да мислят, какво получават.

 

През една есенна нощ,

все още очаквайки своята птица,

бизончето склони победената от живота глава.

А на сутринта,

надничайки любопитно в отворените очи,

огряни от утренните лъчи,

първата мравка се появи...

 

След време, незнайно кога,

една птица там закръжи.

По белите си пера

тя имаше странни тъмни петна.

Огледа наоколо, но сред тревата

позната й бе само стрелата,

забита някога от някого в сърце

на влюбено в живота голямо дете.

Остана още малко над местността.

След това птицата отлетя

следвайки избраната от нея съдба.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дивил All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесна приказка!
    Поздравявам те!
  • Благодаря на всички, които са отделили време да го погледнат! Меганс, били ме посъветвала нещо по-конкретно или "но има още работа по него" е просто по принцип и в реалността важи за всяко произведение? Навярно ще ми е от полза! Благодаря ти предварително!
  • Като приказка е ,но има още работа по него ... успех !
  • Натъжи ме Увлекателно написано

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...