Има още от хората благи,
те не кряскат, не вдигат скандали.
Тъй са чужди на корист, облаги,
там на село обули сандали.
Те се радват на пролетен дъжд
и на агънце зимно, пробляло.
На реката, на златната ръж,
на кокиченце слънце видяло.
Те са мили, усмихнати хора,
на човек във беда, ще помогнат.
Тяхна радост са къщата, двора
и да правят добро вечно смогват. ...