19 may 2012, 11:08

Благодарности

938 0 1

На вас, мъже -

предишни и излишни.

Преминали през

моя живот.

Искам да ви благодаря,

че показахте ми

какво бях за вашите

очи, сърца и души.


Че накарахте ме да

не вярвам в принца,

в любовта.

Благодаря ви, че ме

оставихте сама да

продължа вашата игра.

 

И случайно да го срещна

аз в деня, в който

бях изгубена в самота.

 

Той за мен е страст, съдба.

Моята половинка и мечта.

Моето слънце, моята луна.

Щастлива съм до него аз сега.

 

Обичам и го обожавам

и така ще е до края на света.

Вярвам му,  вярвам в това, че

създадени сме да сме

заедно до смъртта!

 

 

 



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Донкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...