19 мая 2012 г., 11:08

Благодарности

939 0 1

На вас, мъже -

предишни и излишни.

Преминали през

моя живот.

Искам да ви благодаря,

че показахте ми

какво бях за вашите

очи, сърца и души.


Че накарахте ме да

не вярвам в принца,

в любовта.

Благодаря ви, че ме

оставихте сама да

продължа вашата игра.

 

И случайно да го срещна

аз в деня, в който

бях изгубена в самота.

 

Той за мен е страст, съдба.

Моята половинка и мечта.

Моето слънце, моята луна.

Щастлива съм до него аз сега.

 

Обичам и го обожавам

и така ще е до края на света.

Вярвам му,  вярвам в това, че

създадени сме да сме

заедно до смъртта!

 

 

 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Донкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...