19.05.2012 г., 11:08

Благодарности

940 0 1

На вас, мъже -

предишни и излишни.

Преминали през

моя живот.

Искам да ви благодаря,

че показахте ми

какво бях за вашите

очи, сърца и души.


Че накарахте ме да

не вярвам в принца,

в любовта.

Благодаря ви, че ме

оставихте сама да

продължа вашата игра.

 

И случайно да го срещна

аз в деня, в който

бях изгубена в самота.

 

Той за мен е страст, съдба.

Моята половинка и мечта.

Моето слънце, моята луна.

Щастлива съм до него аз сега.

 

Обичам и го обожавам

и така ще е до края на света.

Вярвам му,  вярвам в това, че

създадени сме да сме

заедно до смъртта!

 

 

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Донкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...