19.05.2012 г., 11:08

Благодарности

941 0 1

На вас, мъже -

предишни и излишни.

Преминали през

моя живот.

Искам да ви благодаря,

че показахте ми

какво бях за вашите

очи, сърца и души.


Че накарахте ме да

не вярвам в принца,

в любовта.

Благодаря ви, че ме

оставихте сама да

продължа вашата игра.

 

И случайно да го срещна

аз в деня, в който

бях изгубена в самота.

 

Той за мен е страст, съдба.

Моята половинка и мечта.

Моето слънце, моята луна.

Щастлива съм до него аз сега.

 

Обичам и го обожавам

и така ще е до края на света.

Вярвам му,  вярвам в това, че

създадени сме да сме

заедно до смъртта!

 

 

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Донкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...