На вас, мъже -

предишни и излишни.

Преминали през

моя живот.

Искам да ви благодаря,

че показахте ми

какво бях за вашите

очи, сърца и души.

Че накарахте ме да

не вярвам в принца,

в любовта.

Благодаря ви, че ме

оставихте сама да

продължа вашата игра.

И случайно да го срещна

аз в деня, в който

бях изгубена в самота.

Той за мен е страст, съдба.

Моята половинка и мечта.

Моето слънце, моята луна.

Щастлива съм до него аз сега.

Обичам и го обожавам

и така ще е до края на света.

Вярвам му,  вярвам в това, че

създадени сме да сме

заедно до смъртта!