25 sept 2016, 8:41

Благодарности

  Poesía
582 1 4

(на Него)

 

единственият,

който отбелязва

присъствието си

така дълбоко

в живота ми

и се радвам,

че слушаш ме,

щом прекалявам

и че си тук

след всяка издънка,

която стоварвам върху теб;

 

като качулка след дъжд

се извинявам

и няма значение,

защото си тъжен,

но прощаваш;

 

търпението ти

дали ще се срине скоро? 

толкова още лудории,

на които да те направя свидетел,

защото си единственият,

отбелязващ присъствието си

така дълбоко

в живота ми

и се радвам,

че го правиш 

с решителна скорост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...