25 sept 2016, 8:41

Благодарности

  Poesía
580 1 4

(на Него)

 

единственият,

който отбелязва

присъствието си

така дълбоко

в живота ми

и се радвам,

че слушаш ме,

щом прекалявам

и че си тук

след всяка издънка,

която стоварвам върху теб;

 

като качулка след дъжд

се извинявам

и няма значение,

защото си тъжен,

но прощаваш;

 

търпението ти

дали ще се срине скоро? 

толкова още лудории,

на които да те направя свидетел,

защото си единственият,

отбелязващ присъствието си

така дълбоко

в живота ми

и се радвам,

че го правиш 

с решителна скорост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...