11 ene 2025, 16:20

Благодаря

  Poesía
405 0 2

Думичката "благодаря",
колко искрено я аз шептя.
Радвам се, че имам дом -
там намирам, любим подслон.

 

Аз съм здрава и щастлива -
нещо дребно ме разсмива.
Често казвам "благодаря",
аз душата, не си кривя.

 

Благодарна съм за всеки ден
щом родителите са до мен,
щом децата са щастливи,
уважавани и работливи.

 

Благодарна съм за всеки миг, 
когато чувам детски вик.
Щом със внуците играя,
аз се чувствам вече в рая.

 

Благодаря на милите роднини,
за дните общи през години.
За всеки дъх сред дивата природа
даряващ близостта до Бога.

 

Благодаря, че имам дар,
приятелство от кехлибар.
И като Слънчева огърлица
ме закриля като птица.

 

Благодаря! Отново я шептя. 
За любимите си аз горя!
Искрено поднасям своето сърце,
то е книга, в него всичко се чете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...