11 ene 2025, 16:20

Благодаря

  Poesía
400 0 2

Думичката "благодаря",
колко искрено я аз шептя.
Радвам се, че имам дом -
там намирам, любим подслон.

 

Аз съм здрава и щастлива -
нещо дребно ме разсмива.
Често казвам "благодаря",
аз душата, не си кривя.

 

Благодарна съм за всеки ден
щом родителите са до мен,
щом децата са щастливи,
уважавани и работливи.

 

Благодарна съм за всеки миг, 
когато чувам детски вик.
Щом със внуците играя,
аз се чувствам вече в рая.

 

Благодаря на милите роднини,
за дните общи през години.
За всеки дъх сред дивата природа
даряващ близостта до Бога.

 

Благодаря, че имам дар,
приятелство от кехлибар.
И като Слънчева огърлица
ме закриля като птица.

 

Благодаря! Отново я шептя. 
За любимите си аз горя!
Искрено поднасям своето сърце,
то е книга, в него всичко се чете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...