Благодаря
Думичката "благодаря",
колко искрено я аз шептя.
Радвам се, че имам дом -
там намирам, любим подслон.
Аз съм здрава и щастлива -
нещо дребно ме разсмива.
Често казвам "благодаря",
аз душата, не си кривя.
Благодарна съм за всеки ден
щом родителите са до мен,
щом децата са щастливи,
уважавани и работливи.
Благодарна съм за всеки миг,
когато чувам детски вик.
Щом със внуците играя,
аз се чувствам вече в рая.
Благодаря на милите роднини,
за дните общи през години.
За всеки дъх сред дивата природа
даряващ близостта до Бога.
Благодаря, че имам дар,
приятелство от кехлибар.
И като Слънчева огърлица
ме закриля като птица.
Благодаря! Отново я шептя.
За любимите си аз горя!
Искрено поднасям своето сърце,
то е книга, в него всичко се чете!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
