11 янв. 2025 г., 16:20

Благодаря

408 0 2

Думичката "благодаря",
колко искрено я аз шептя.
Радвам се, че имам дом -
там намирам, любим подслон.

 

Аз съм здрава и щастлива -
нещо дребно ме разсмива.
Често казвам "благодаря",
аз душата, не си кривя.

 

Благодарна съм за всеки ден
щом родителите са до мен,
щом децата са щастливи,
уважавани и работливи.

 

Благодарна съм за всеки миг, 
когато чувам детски вик.
Щом със внуците играя,
аз се чувствам вече в рая.

 

Благодаря на милите роднини,
за дните общи през години.
За всеки дъх сред дивата природа
даряващ близостта до Бога.

 

Благодаря, че имам дар,
приятелство от кехлибар.
И като Слънчева огърлица
ме закриля като птица.

 

Благодаря! Отново я шептя. 
За любимите си аз горя!
Искрено поднасям своето сърце,
то е книга, в него всичко се чете!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Арменчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...