11 янв. 2025 г., 16:20

Благодаря

401 0 2

Думичката "благодаря",
колко искрено я аз шептя.
Радвам се, че имам дом -
там намирам, любим подслон.

 

Аз съм здрава и щастлива -
нещо дребно ме разсмива.
Често казвам "благодаря",
аз душата, не си кривя.

 

Благодарна съм за всеки ден
щом родителите са до мен,
щом децата са щастливи,
уважавани и работливи.

 

Благодарна съм за всеки миг, 
когато чувам детски вик.
Щом със внуците играя,
аз се чувствам вече в рая.

 

Благодаря на милите роднини,
за дните общи през години.
За всеки дъх сред дивата природа
даряващ близостта до Бога.

 

Благодаря, че имам дар,
приятелство от кехлибар.
И като Слънчева огърлица
ме закриля като птица.

 

Благодаря! Отново я шептя. 
За любимите си аз горя!
Искрено поднасям своето сърце,
то е книга, в него всичко се чете!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Арменчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...