18 mar 2015, 7:50

Благодаря

  Poesía » Otra
639 0 2

Благодаря ти татко, за това, че винаги си до мен и с всичко ми помагаш...
Благодаря ти и на теб майко, за това, че винаги за всичко ми прощаваш...
Също така искам да благодаря на всички жени които някога ме нараниха,
защото болката която чувствах вчера, днес се превърна в най-голямата ми сила!

На всички предатели които някога ми забиха ножа в гърба, искам днес да кажа,
че ми отворихте очите и ме научихте на кой да вярвам, за това и на вас благодаря!
За моментите в които се изправях, а след това Бог продължаваше да ме събаря....
Благодаря ти, Господи, за това, че ме принуди да бъда силен и да си науча пак урока!

За всяка глупост и за всяка грешка, вече си простих и не съжалявам....
Защото знам, че първия път е грешка, но ако се повтори, вече се нарича избор!
Благодаря ти дядо, за нещата на които ме научи, благодаря и на всеки кошмарен сън,
защото благодарение на моите грешки се научих, че мога да продължа напред и сам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Калинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приятелю ако мога да те нарека така, ще кажа само че в живота на човек има много спадове но също има и възходи!За възраста си все още си малък но виждам че си опознал прошката!А след прошката идва и силата да оцеляваш ,преценяваш правилните неща и продължиш на пред!Дерзай!!!До нови!!!Поздрави за стиха!!!
  • Забелязвам от този стих някаква твърдост
    и решителност да продължиш напред.
    Така и трябва да бъде!
    Поздрави, Калоян!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....