15 nov 2007, 8:56

Благодаря... на име...

  Poesía
903 0 7
Благодаря,
за твойта силна вяра,
която вдъхна ми в дните тежки.
Благодаря,
за чувството за мяра,
за топлата десница - нежна и човешка,
която ти подаде ми в късен час.
Аз бях отчаяна, аз бях без глас.
И аз се молех, молех се смутена
да дойде на победата мигът!
И той дойде!
Чрез твоята усмивка,
катo полъх тих и нежен катo милувка,
която топлина разнасяш вред.
Дарявай ми ти слънце и опора.
Дарявай ми надежда и кураж.
Съмнявай се! Но вярвай!
Както аз!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...