15 nov 2007, 8:56

Благодаря... на име...

  Poesía
901 0 7
Благодаря,
за твойта силна вяра,
която вдъхна ми в дните тежки.
Благодаря,
за чувството за мяра,
за топлата десница - нежна и човешка,
която ти подаде ми в късен час.
Аз бях отчаяна, аз бях без глас.
И аз се молех, молех се смутена
да дойде на победата мигът!
И той дойде!
Чрез твоята усмивка,
катo полъх тих и нежен катo милувка,
която топлина разнасяш вред.
Дарявай ми ти слънце и опора.
Дарявай ми надежда и кураж.
Съмнявай се! Но вярвай!
Както аз!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...