Nov 15, 2007, 8:56 AM

Благодаря... на име...

  Poetry
897 0 7
Благодаря,
за твойта силна вяра,
която вдъхна ми в дните тежки.
Благодаря,
за чувството за мяра,
за топлата десница - нежна и човешка,
която ти подаде ми в късен час.
Аз бях отчаяна, аз бях без глас.
И аз се молех, молех се смутена
да дойде на победата мигът!
И той дойде!
Чрез твоята усмивка,
катo полъх тих и нежен катo милувка,
която топлина разнасяш вред.
Дарявай ми ти слънце и опора.
Дарявай ми надежда и кураж.
Съмнявай се! Но вярвай!
Както аз!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...