6 mar 2012, 14:48  

Благодаря ти!

  Poesía » Otra
1.7K 0 14

                  

                        Благодаря ти!

 

                Бял кичур коса над мене,

                 до тях две топли очи.

        Говори и милва с думи пак мене

               и моите болки и сълзи.

 

            Аз немощна с мисли те гледам,

          когато мога върху белия лист

        да ти благодаря, някой ден искам.

 

Но сега моето сърце тупти в твоите топли длани.

           Спаси ме! Спаси - мълви тихо то!

И ти го направи! Тупти още в твоите длани!

 Благодаря ти! Благодаря – мълви отново то!

              (вече върху бялото листо)


Винаги такъв човек бъди! Бъди птица окрилена!

И Бог над тебе да бди, така както ти над мене!

 

         (Посвещавам на Д-р Ст. Димитрова – 01.03 - 5.03 2012г.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Миночка !
  • Минка,честет празник!Бъди жива и здрава,добродушна и дълголетна!
  • Благодаря ви Ина!Вече знам,че трябва да го преработя, ако успея все още не съм го поднесла на лекаря!
    Това съм почувствала когато съм била в реанимация Живота ми бил на косъм!Споделих със всички в сайта само заради това!
    Мая Благодаря ти за градивната и професионална критика!
    Бих желала,ако някога напиша нещо отново да имам критика точно такава градивна за да зная къде бъркам !
    Когато преподавах на моите студенти винаги съм се старала да им покажа пътя за да се чувстват уверени!
    Бих желала и вие така да постъпвате,както сега!
    За което си спечелихте моето уважение!
  • Минка, единственото, което е на 90% поезия в написаното от теб, е:
    "Винаги такъв човек бъди! Бъди птица окрилена!
    И Бог над тебе да бди, така както ти над мене!"

    Останалото няма рими, няма мелодика, ритъм, развитие, еднакви рими - мене-мене, длани-длани, то-то - са недопустими! в случая е по-добре едно благодарствено писмо до въпросната лекарка, отколкото това. когато се чете едно стихотворение, трябва да има ритмика, както в танца, трябва да те грабне, да те завихри и накрая да те закове и да те накара да се замислиш върху написаното, или да извикаш от удоволствие. тук това го няма. емоцията ти не е предадена по никакъв начин на читателя.
    и накрая, не мисли, че когато не ти ръкопляскат на текст, а ти посочват някои недостатъци, означава, че имат нещо лично против теб. напротив! тези, които ръкопляскат на такъв текст, са неискрени.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...